Град Калофер е важен пункт за много маршрути в областта на националния парк Централен Балкан. В това число влизат маршрутите към връх Ботев и хижа Рай, към водоскока Райско пръскало и резервата Джендема, както и към други маршрути. Специално построена за туристите е екопътека Бяла река, която започва малко след Мъжкия манастир и минава през една от най-живописните и красиви местности през по-безопасната част на Джендема. Екопътеката разполага с много добра инфраструктура и с интерактивни образователни игри. Те са подходящи както за деца, така също и за възрастни. Също така туристите могат да ползват услугите на високопланински водачи, снабдени с професионална екипировка. Поречието на Тунджа и Бяла река пък дават възможности за организиране на пикници през почивните дни. В града се организират и някои редовни събития, като например традиционните кукерски представления на Коледа, Нова година, Великден и други празници. На 2 юни пък местното население отбелязва поредната годишнина от най-видната личност от града – поетът и революционер Христо Ботев.
Едно от най-атрактивните събития, които обединяват всички мъже от града, е хвърлянето на кръста в ледените води на Тунджа. Това става на Богоявление, а след него идва ред на „мъжкото хоро”, което също се играе в реката. В началото на юни пък на туристите се дава възможност да участват в розобер, да посрещнат Празника на розата, както и да дегустират розово сладко или ракия от рози. Вече от няколко години в началото на август се провежда Празник на калоферската дантела. В нея няма нищо забележително от гледна точка на белгийците, защото тя е всъщност белгийска дантела. Тя обаче е с калоферска адаптация и апликирана на българска народна носия с типично вплетени в нея български мотиви. До преди няколко години в града се провеждат и курсове по плетене на калоферска дантела, но към днешна дата с това се занимават предимно по-възрастните жени от града. Това обрича на забрава този типичен за Калофер поминък. Празникът сам по себе си е прекрасна инициатива, която дава възможност за съхраняването на дантелата. Справка за празника могат да направят всички интересуващи се в къща – музей Христо Ботев. Родом от града са голям брой личности – духовници, юристи, лекари, архитекти и инженери.
От търговците личат имената на братята Никола и Христо Тъпчилещови, Христо Караминков, Димитър Бакалов и Стефан Мутев. По-известните юристи са Христо Павлов, Димитър Тончев, Иван Караминков и Владимир Аврамов, който е председател на ВКС през определен период от своя живот. Сред революционерите пък личат имената на Христо Ботев, Гълъб войвода, Стоян Буйнов. Що се отнася до калоферската кухня, традиционни за трапезата са месото, сиренето и ракията. Макар че поради патриархалните традиции жените изцяло поемат домакинската работа, мъжете с удоволствие взимат участие в приготвянето на месото. Те го правят основно на жар от открит огън и го предпочитат „алангле”. По традиция калоферци са специалисти в приготвянето на всякакъв вид месо, но най-добре се справят с пълнено то агне. Плънката се състои от ориз, лук и типични за района подправки. Курбанът е също традиционно ястие, като в него не се слага нищо друго освен овчето месо, дреболиите, вода и сол.
